Пещера „Козарника“еразположена на 8 км от град Белоградчик в живописна скалиста местност. Това място е регистрирано още през 1920г., но сериозните проучвания през последните 20 години, хвърлят нова светлина върху един от най-ранните периоди от човешката история.
Екип от български и френски археолози, ръководени от Николай Сираков и Жан–Люк Гуадели, разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.Пещерата е обитавана и през средния палеолит (120 000 - 40 000г. пр. Хр.), но най-голямо значение имат най-долните пластове.
Пещера Козарника се оказва мястото с най-древните следи на човешко присъствие в Европа. Тяхната датировка сочи възраст 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител от рода Homo erectus (Изправен човек).
Изправеният човек е важно звено от еволюцията на т.нар. хоминиди. Появява се преди 1,8 милиона години в Африка, след което заселва цялото евразийско пространство. Използвал е примитивни каменни оръдия на труда, което е характерно и за неговия предшественик Homo habilis (Сръчен човек).
В пещерата са открити голям брой кремъчни ядра, от които са изработвани сечива. Дълго време неандерталският човек е смятан за примитивен, виждане което днес не се споделя от учените. Фактът, че праисторическият човек организира колективен лов на едри животни, благоустройва пещерите, има религиозни представи и стремеж към изкуство, свидетелства за интелект и изразено социално поведение.
Сериозните климатични промени, принуждават прачовека да се приспособява към околната среда и да я променя. Той се е прехранвал най-вече с лов на едри животни (открити са кости от пещерна мечка, пещерна хиена, кон, елен, лисица) и събиране на даровете на природата.
Другата сензационна находка от раннопалеолитните пластове в пещера „Козарника“ са животински кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредица от резки.
Според археолозите, резките са твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното. Животинските кости с издълбани върху тях успоредни линии сочат, че прачовекът е използвал метода на резките за броене.
Тези кости се оказват най-древното доказателство за наличието на символно мислене на цялата планета! Или иначе казано, това е първият регистриран пример на броене, на „праматематика“. Откритието в пещера Козарника оборва теорията, че способността за символно мислене се е появила преди 50 000 години, едва при Homo sapiens.
Всички тези открития в пещера Козарника поставят в нова светлина въпросите, свързани с идването на човека в Европа. Според досегашните теории първите хора са дошли в Южна Европа от Африка, пресичайки Гибралтарския проток преди около 800 000 години. Но според Жан-Люк Гуадели, през Босфора и през Източна Европа е най-естествения маршрут, откъдето може да премине в Европа праисторическия човек.
Въпреки направените открития учените все още имат разногласия около това как древните хора изразяват абстрактни понятия. За разлика от други пещери в Западна Европа, където има пещерни рисунки, считани за символичен израз на мисли и събития, в пещера „Козарника“ такива рисунки не са открити.