Археологически разкопки

Първоначална информация за пещерата и региона:

Първият чуждестранен пътешественик, посетил Рабиша преди Освобождението е Феликс Каниц, който изкачил се на върха на Магура, казва: „бяхме възнаградени за всички усилия от кръгозора, който ни достави голяма наслада“. Той се любува на езерото, дълбоко според водача му, “до три човешки боя и населено с шарани“.

Първото писмено описание, запазено до днес на пещерата Магура еразказа на етнографа Димитър Маринов от 1887 г. Д. Маринов и неговия водач достигат само на стотина метра от входа на пещерата. „До блатото, където змейовете се къпят и си поят конете“. През 1889 г. археологът ВацславДобруски посещава близкото до пещерата с. Рабиша, където открива много архитектурни забележителности от римската епоха.

Геология на пещерата:

Пещерата Магура се намира на 25 км. от Белоградчик в северозападна посока. Според геоморфоложките проучвания пещерата е образувана от подземна река преди около 15 мл. години в така наречената Рабишка могила – варовиков масив снадморска височина 461м надморска височина, част от Предбалкана. Една от най – големите пещери в България с обща дължина на откритите галерии – около 2 500 м. Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м., ширина повече от 50м. и височина над 20м. Пещера с прекрасни пещерни образувания, като сталктити, сталагмити и сталактони, синтрови езера и др. Първата галерия е Триумфалната зала, следва Подмола, Прилепната галерия, където се помещава Винарската изба към „Винзавод Магура“, следва залата на Срутището, залата с Рисунките, залата на Сталактоните, залата на Падналия бор, зала на Тополата и вече към изхода на пещерата Тронната зала и Тържествената зала.След тази галерия се излиза от пещерата и се наблюдава прекрасното Рабишко езеро, където около него се разкриват находки от древни селища – от праисторията до античността.

Средната годишна температура на пещерата е около 12°С. Влажността на въздуха се движи в диапазона 55% до 80%. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в малки галерии по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно.

Обитатели на пещерата – животински видове:

От типичните пещерни животни – троглобионтите (организми, които са слепи или полуслепи, със закърнели крила и с обезцветено тяло), в пещера Магура са установени 2 вида – мокрица и снежнобяла диплура. Постоянен и интересен обитател на пещерата е коленболата – насекомо, подскачащо като бълха с големина до 2мм. Срещат се още различни видове стоножки, земни червеи, малки бръмбарчета, паяци.

В България се срещат 29 от общо 30 вида прилепи установени за Европа. В пещера Магура се срещат четири вида прилепи – голям подковонос, малък подковонос, голям нощник и пещерен дългокрил, които са приоритетни за опазване в Европа. Два вида - дългопръстнощник и южен подковонос са включени в Световния червен списъкна защитените видове.

Благоустройство на пещерата:

Благоустройството на пещерата започва предварително със специалисти от  научно-изследователската бригада „Т.Павлов през 1948 г., която започва картиране на пещерата, направени са сондажи, открити са археологически и палеонтологически находки.

През 1959 г. с протокол на Института за паметници на културата се взема решение за прокарване на осветителна инсталация в пещерата и да се започне проектирането на стълбище, пътеки, железни врата относно социализирането на обекта. През 1960 г. излиза разпореждане, с което 16 български пещери са обявени за национални туристически обекти, от които пещерата Магура е на първо място. През 1960-1961 г. пещерата се електрифицира и приспособява за посетители. По това време младежка организация за кратки срокове еизвършила строителните ремонти в пещерата, след което през 1961 г. става официално откриване на този прекрасен национален обект.

С разпореждане от 1961 г. пещерата е вписана в Държавния регистър на защитените територии и обекти в Народна Република България. След това през 1965 г. са обявени за археологически паметници на културата и обекти  около нея – Средновековно селище, пред входа на пещерата, Средновековен некропол, средновековно селище, праисторическо и антично селище в самата пещера. Пещерата се популяризира, чрез многобройни национални и регионални хроники през годините.

Археология:

Първите археологически проучвания започват в началото на 20 в. от известния български археолог В. Миков, който прави сондажни проучвания през 1927 г. и установява следи от обитаване на праисторически човек – по точно от късната праистория. Той споменава и за скалните рисунки. Изследванията са публикувани през 1928/1929г. в ИБАИ.(Известия на българския археологически институт).По - късно през 1971-1975 г. Н. Джамбазов, Р. Катинчаров(от Археологически институт към БАН) и А. Йоцова от Регионален исторически музей Видин продължават археологическите проучвания. Те регистрират пещерно селище и находки от ранната бронзова епоха 3200-2100 г. пр. Хр.и ранната желязна епоха – 1200-600 г.пр. Хр- в Триумфалната зала на пещерата. След това през 2011-2012 г. българо-американска експедиция под ръководството на С. Иванова (от Национален археологически институт с музей към БАН)и Д. Стрейт (Университет Албъни, Северна Америка)продължават археологическите проучвания в пещерата. Целта е да се установи по - ранно присъствие на човека в пещерата. Направени са три сондажа. В сондаж 1 на дълбочина около 2,5 м. е разкрито ниво от човешко обитаване на възраст 50 000 г. Това е времето на появата на съвременния човек Хомо Сапиенс. Датата е от взети проби от въглени от огнище. Пробата е по С14 – радиовъглеродния метод. Освен това са открити кремъчни находки, характерни за ранната праистория, както и палеонтологичен материал – кости от древни животни. Установени са два вида пещерна мечка, пещерна хиена, пещерен лъв, вълк, благороден елен, дива коза, тур, див кон и диво европейско магаре.

Пещерни рисунки:

Първото частично описание на рисунките прави В. Миков по време на археологическите разкопки в пещерата през 1927 г. Той изказва мнението, че рисунките имат култово предназначение и те символизират плодородието, като ги датира към бронзовата епоха и ранножелязната епоха. След това видинския учител по естествена история Л. Филковприви аналогии с други скални рисунки от Испания и Франция и стига до извода, че рисунките от Магурата са съвременни.

По-късно през 1971 Емануел Анати публикува задълбочен труд относно рисунките в Магурата. Особено внимание се обръща на женските фигури и отделни композиции. Той ги датира трето-второ хилядолетие пр. Хр. Установява прилики с други обекти от Източна Анатолия и Близкия Изток, както и отЦентрална Европа.

Друг изследовател – Луи Нужие през 1977 г. прави опити да раздели отделни пластове в галерията с скалните рисунки и ги датира в началото на ранната бронзова епохаи началото на ранножелязната епоха.

През 1988 г. Т. Стойчев и М. Златкова публикуват ново находище със скални рисунки. Това е пещера 2961 до с. Байлово, Софийско. Начина на представяне, стила и техника на изпълнение са като в Магурата.Това е второто находище не само в България, но и на Балканския полуостров. По-късно е направена връзка и с Магурата като в Магурата се установява, че скалните рисунки представят годишен слънчев календар, който е бил свързан с земеделския цикъл на тези общества обитавали пещерата. В последствие се уточнява, че рисунките са многопластови и разновременни, т.е. не са направени еднократно, а постепенно в продължение на стотици години. Над 1000 бр. рисунки са описани. Направени с прилепно гуано и светлокафява охра. Имат различна семантика и художествен стил. Преобладават маскирани мъжки и женски изображения. Танцуващите женски фигури са съсзавити над главата ръце в поза адорация, облечени в рокли и препасани с широк колан през кръста, ловни сцени. Срещат се и различни видове символи, земеделски сечива, геометрични мотиви, както и неопределени животински видове. Преди няколко години е взета проба за  датиране по С14 (радиовъглеродния метод)– от прилепно гуано – 5000 г.(или 3 000 г. пр. Хр.).

Общо казано в заключение галерията с скалните изображения е била „Светилище“ от ранната бронзова епоха (3 200 – 2 100 г. пр. Хр.) и ранножелязната епоха(1 100 – 600 г. пр. Хр.). Свидетелство за това са останките от откритите пещерни селища в първите две галерии на пещерата – „Триумфалната зала“ и „Подмола“ и свързаните с тях археологически находки.

Спелеолечение:

С постановление на Министерския съвет от 1973г. МНЗ е задължено да се направи проучване на микроклиматичните условия в пещера Магура, с оглед възможностите  да се лекуват болни от бронхиална астма.

От средата на май 1974г. клинично-експерименталната болница „Магура“ започва да функционира. Ежемесечно от Медицинска академия - София, от болниците във Видин и Белоградчик периодично са изпращани по двама доктори и по 4 медицински сестри. За времето от май до края на август в 1974 и 1975г. са приемани пациенти със средна тежест на бронхиална астма за по 30-дневно лечение. Болните, след няколкодневно адаптационно (за привикване с необичайната обстановка) престояване по няколко часа в пещерата, са нощували по 8 часа в леглата в „Тържествената зала“ под наблюдението на лекар, медицинска сестра и санитар. Пещерното лечение се е провеждало в 27 експеримента с обща продължителност от 160 до 180 часа за всеки болен. Резултатите са повече от добри – показателите при лабораторните изследвания на дишането, на кръвта и др. в края на лечението показват благоприятно повлияване в 86,7% от случаите. Лекарствата, които болните са били принудени да употребяват обикновено години наред при повечето от тях са значително намалени, а при някои – изцяло спрени. За отбелязване е и фактът, че вътре в подземния стационар не е имало нито един случай на астматичен пристъп. Чистотата на въздуха, както и минималното количество бактерии и плесени, които не са болествотворни за човека са доказани с прецизни лабораторни изследвания. Наличието на йонизиран калций във фино разпръснатите водни капки е изключително важен фактор, намаляващ пристъпите при астматично болните.

Благоприятното повлияване на здравето на болните след лечението в пещерата се задържа до шест месеца, след което бавно намалява.