История на музея

Идеята за изграждане на музей в град Белоградчик възниква в средите на археологическото дружество „Градище“, основано в края на 1920г. За създаване на музей в онова време не достигат нито сили, нито средства, но все пак за успех трябва да се счита уредената музейна сбирка в началното училище „Христо Ботев“.

Истинското начало на музейното дело в Белоградчик се поставя с Решение № 31 на ГНС – Белоградчик от 28 октомври 1959г., с което се създава „Къща – музей“ в град Белоградчик.

Полагат се основите на музейна сбирка, която е изложена за пръв път на 1 юни 1960г. в крепостта по повод честванията на 110-та годишнина от Въстанието от 1850г.

През юни 1965г. в частично реставрираната Панова къща е открита етнографска сбирка. Благодарение на интензивната събирателска и научно-изследователска работа на краеведи и специалисти като Христо Сомов и Иван Балкански, във фонда на музея са зачислени около 1800 ценни реликви от Античността, Средновековието, Възраждането и Новата история.

В края на 60-те години възниква необходимостта от създаване на експозицията „Възраждане“, отразяваща по-дълбоко национално-освободителните борби на населението от Белоградчишко.

Експозицията с тази тематична насоченост е открита на 29 май 1970г. в Пановата къща, след извършена пълна реставрация и консервация на сградата.

В експозицията на отдел „Възраждане“ са представени следните теми: „Зърнопроизводство“, „Лозарство“, „Животновъдство“, „Изкуство“, „Просвета и култура“, „Бит и обичаи“, „Хайдутство“,  „Въстанието от 1850г.“, „Руско-турска освободителна война“ и „Сръбско-българска война 1885г.“

Към фонда на музея се числят колекция „Антични монети“, находка от сребърни накити от втората половина на XVIII век, икони от XVIII – XIX век, реликви от въстанието1850г.и др. С голяма научна стойност е и колекцията „Архив на поручик Дворянов“.

Музеят по това време е с наименование Градски исторически музей и е в подчинение на Комитета за култура и на Окръжен исторически музей – Видин.

През 1972г. започва работа по изграждането и попълването на фонда на отдел „Природа“. Музейната експозиция е уредена в специално преустроената за целта сграда на бившия Ловен дом, строена през 1939г.Въпреки трудностите, от месец декември 1974г. до откриването на експозицията са добити, обработени и препарирани 865 екземпляра насекоми, влечуги, риби, птици и бозайници, като набирането на експонати продължава в тясно сътрудничество със зоологическия институт към БАН, Националния природонаучен музей в София, както и горските стопанства в Белоградчик и Чупрене.

От септември Природонаучния музей започва да приема неофициално посетители, като експозицията се посреща с голям интерес. Екскурзоводската работа се извършва от уредника по това време Емил Джунински.

През 1975г. официално е открита експозицията на отдел „Природа“, която е единствена по рода си в Северозападна България. Към фонда на отдела се числят редки представители на фауната като глухар, кеклик, скален орел и други защитени видове.

Основният проблем пред музейното ръководство по това време е липсата на фондохранилища, отговарящи на изискванията за опазване и съхраняване на културните ценности. Директорът на ГИМ – Белоградчик по това време - Ангел Малкочев полага усилия в тази насока – да бъдат изградени фондохранилища на двата отдела, както и препараторна на Природонаучния отдел.

През периода 1985 – 1987г. музейното дело в Белоградчик отбелязва изключителен напредък, както по отношение на събирателската работа, така и по отношение на популяризирането на движимите и недвижими паметници на културата.

От създаването на музея до 1986г. Белоградчишката крепост и експозициите са посетени от над 2 млн. и 800 хил. души, от които 300 хил. чужди граждани.

През 1985г. във връзка с честването на 25-тата годишнина от създаването на музея, са организирани три тематични изложби, включително фотоизложба на тема „Белоградчик и Белоградчишко в снимки и документи“, която предизвиква голям интерес.

Икономическите и политически сътресения в страната след 1989г., имат своето отражение и върху музейната дейност. Независимо от затрудненията, музеят прави необходимото за опазване на историческото наследство.

През периода 1991 – 1994г., със средства от бюджета и средства отпуснати от Министерство на културата са извършени обемни реставрационни и аварийно-спасителни работи върху Белоградчишката крепост, Пановата къща, джамията „Хаджи Хюсеин“ и училището в село Рабиша.

Научно-изследователската и проучвателна дейност на музея, освен традиционната си тематична насоченост – духовната и материална култура през XV- XIX век, засяга и изследвания на Балканските войни, както и проучване на материали, засягащи историята и бойния път на 15-ти пехотен Ломски полк. Извършени са проучвания върху ендемита Български ерантис, локализиран в района на Връшка чука, както и разпространението на Рамонда сербика край селата Върбово и Търговище.

През 1996 – 1997г. Общинският  музей осъществява няколко публични изяви – изложбата „Иконописно наследство в Белоградчишко“, уредена по повод  146-тата годишнина от Въстанието 1850г. По повод тази годишнина и 120-тата годишнина от Априлското въстание е осъществена среща с проф. Андрей Пантев.

През 1997г. с интерес е посрещната и изложбата Праисторически находки в пещерата „Козарника“ и среща с екипа археолози начело с Николай Сираков.

Системни археологически проучванияна късноантичната пътна станция „Анище“ се правят почти всеки археологически сезон от 2001г. до 2018 г. Научно-изследователската работа през периода е на високо ниво – увеличават се изданията на музея, както и публикациите в специализираните издания.

От 2009г. към съществуващите отдели на музея се добавя и Художествен отдел – Художествената галерия „Вълчо Вълчев“ в града преминава към музея.

Структурата на музея в момента включва отделите: „Археология“, „История на България XV – XIX век“, Отдел „Природа“ и Отдел „Художествен“.