Белоградчишките скали

Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и от 3– 5 км ширина. Според разположението си могат да се разделят на няколко основни части. Червената скална верига започва със самостоятелна група „Сто овце” край с. Белотинци. В подножието на Венеца червените пясъчници са набраздени от дълбоки долове и каньони, обрасли с дъб и габър. Западно от с. Фалковец извисява снага Пчелен камък, а в близост до него е Орлов камък. Северно от с. Боровица се издигат скалите от Боровишката скална група – Длъгняш и Боров камък. Отвесните червени стени на Боров камък завършват с недостъпно било, някога покрито с вековни борове. В подножието му се вие стар път, който преминава между колосите на Долни крупец, застиналия от векове Динозавър край Лепенишки печ и трудно достъпните тераси на Маркашница. В близост до града са разположени скалите: Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Лъвът и многобройните каменни фигури около крепостта, обявени за Природна забележителност.

На запад от крепостта, край Скорошин дол, в местността Магаза се издигат Близнаците, Сбеговете и Еркюприите.

На запад червената каменна верига стига непосредствено до връх Ведерник. Интересни са скалните групи край селата Граничак и Дъбравка– легендарния Борич и дълбоката пропаст в основата му. Релефообразуващите процеси на този скален феномен започват преди 230 млн. г. през перма. По-късно през триаса този район е представлявал дъно на плитко море. Новите условия предопределили интензивно изветряне.

От разрушаваната околна суша се транспортирали големи количества чакъл, пясък и глина. Наслоените материали с течение на времето били здраво споени от силициева спойка и при тогавашния горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите.